ДВАТА ПОЛЮСА – МЪЖЪТ И ЖЕНАТА
„Отче наш“
Съществуват известни разсъждения. Например положението как са възникнали нещата в света. Съществуват известни неща или предмети. Има причини, които са ги извикали. Например кои са причините, които са извикали азбуката? Човешката азбука съществува ли в природата? Да вземем буквата А, тласната буква А. Колко гласни букви има в българския език? Имате А, О, И и др. Всичките звукове се отличават, имат особено свойство. А е най-свободната гласна. Когато произнасяш А, отворено е, няма никаква спънка. Най-малко е ограничена тази гласна. Всички други звукове са ограничени. При А вие усещате устата отворена, въздухът излиза свободно. Когато произнасяме У, устата има ли ограничение? В А усещаш известен напън да излезе нещо, но то е широко. И така, има един закон, който регулира нещата. Когато вие се учудвате, кой звук употребявате?
Вие в живота се страхувате. Има един страх на модата. Някой път се колебаете, имате един възглед, не може да го изкажете. Колебаете се – той може да е верен, а може и да не е верен. Защо ви е този възглед? Ако е верен, изкажете този възглед по един начин, който да бъде съобразен. Аз имам един възглед. Представете си, че вие не може да изкажете звука А. А-то е закон на свободното дишане. Ако не можеш да изкажеш А-то, в тебе дишането не върви правилно. Животните, които не знаят нищо за звуковете в българския език или за звука А в другите езици, и те имат този звук. Как се казва тази наука, при която се подражава на всичко, така както птиците църкат, както кучетата лаят, както агнетата блеят, подражават на всички животни? – Папаризъм. Тук идва един италиански професор, който изнесе лекция за едно ново течение, което представя нещата точно както са. Има един звук, който човек трябва да произнесе правилно вътре. То е като един резултат. Ако не може да го произнесеш, има нещо, което те спъва. Да кажем, много певци има, които не могат да пеят. Най-мъчният звук е А. Той не може да го произнесе, следствие на това свива се пъпът, както казват българите, или стомашният мозък, симпатичната нервна система. Там се намира българският пъп. Но този пъп се обуславя от свободното дишане, което помага на въздуха свободно да излиза от дробовете. Този въздух е съединен с човешката реч. Най-първо човек трябва да се научи да диша свободно, за да може свободно да говори. Той трябва да започне с основния звук А. А значи човек е бременен, има нещо, което той трябва да изкаже. Ако дойдем в българския език до звука У, той вече изразява един закон на неудоволствие и неодобрение. Когато страхливият хукне нанякъде, извиква, употребява У. В какъв случай употребявате И? – Щом нещата станат еднообразни, омръзват. Кога омръзват работите? – Когато са еднообразни. Звукът И в природата показва разумното разнообразие. Защото има глупаво разнообразие, има и разумно разнообразие; има едно умно еднообразие, има и едно глупаво еднообразие. Еднообразни са нещата, когато не ги разбираш. Щом ги разбираш, ти вече може да влезеш в закона на разнообразието. 14-то показва път, по който може да влезеш в закона на разнообразието. То е път, посока на движение. Ако искаш да се освободиш от някои противоречия, които съществуват в тебе, трябва да започнеш да произнасяш тласната дълго време и в тебе ще се роди един вътрешен път. Туй противоречие, което съществува, постепенно ще се премахне.
Да допуснем, че вие имате известно недоволство. Какво нещо е недоволството? Какво нещо е физическото недоволство, личното недоволство и моралното недоволство? Има едно естествено недоволство. От какво произтича естественото недоволство? – От яденето. Щом не ядеш, както трябва, недоволен си. Някой път си недоволен от себе си, не се харесваш, има защо. Някой път и морално си недоволен. Това са степени. На какво се дължи недоволството? – Липсва му нещо. Има един закон, който определя каква е липсата. В науката ние ще намерим причините, които обуславят нещата. Посоката на живота зависи от тия прости причини, които ние не знаем.
Коя е била причината, която турила Земята да се върти около Слънцето? Земята не е дошла от никое друго слънце. Според сегашните теории предполагат, че е излязла от Слънцето. Кои са били причините, които са накарали Земята да излезе от Слънцето? И кои са били причините, които заставили Слънцето да изхвърли Земята? Учените хора имат теории за това. Тази маса на Земята не е била първа, която се отделила от слънцето. Аз наричам това един бунт. Слънчевата система е произведена от един голям бунт. Кой се е бунтувал най-рано? (Сатурн.) Земята после се е бунтувала. Но преди Сатурн, кой е излязъл? Преди Сатурн, този бунтарин, бунтът е започнал, когато е излязъл Юпитер, понеже той е бил най-голямата маса. Започнал бунт, едно сражение между Сатурн и Юпитер. Юпитер атакувал Сатурн от неговия престол и взел първенство. Това са стари вярвания. Но да оставим тия митове, които имат своята основа. Има нещо скрито, което съвременните хора не знаят. Как те разбират, че се е бунтувал Сатурн? И в този бунт какво е спечелил Сатурн? Той се отличава с това, че има три кръга, три венеца. Но учените хора предполагат, че след около 200 години и тия кръгове на Сатурн ще паднат, след 200 години ще изчезнат, тъй изчисляват. Предполагат, че и Земята е имала едно време кръгове. Дали е имала или не, това е въпрос. Те са научни спорове. И тези кръгове, които съществуват, нас не ни интересуват, те съществуват като едно явление, което ние трябва да си обясним.
Така около човека, около човешката глава винаги се образуват такива кръгове както около Сатурн. Кога се образуват тия кръгове? – Когато човек започне правилно да мисли. Значи, когато около Сатурн са се образували тия кръгове, туй движение е било много правилно. Това са обобщения, от които не може да се разбере един закон, а ние ще изпаднем в една разсеяност на мислите. Сатурн е далеч. Каква е неговата далечина от Слънцето? И учените хора не знаят точно това разстояние, приблизително само изчисляват. Има едно различие от един милион километра. Това са научни данни, но неточни, само приблизителни. Точно не се знае. Разбирам да се знае с точност един метър, но с един милион
километра! Защо учените хора, след като правят своите изчисления, едни казват, че е толкова, други, че е еди-колко. И тия изчисления минават за научни! Какво е разстоянието от Слънцето до нас? (194 милиона километра.) Значи най-първо се е зародил Сатурн. Съвременните учени хора казват, че преди Сатурн трима души са се родили, кои са те? (Плутон, Уран и Нептун.) Има още една планета, нея не знаят. Сега на нас ни трябват простите факти, дали е бунт или раждане на планетите. И според тия научни вярвания, според вярванията на астролозите, Сатурн е бил крайния предел на Слънчевата система. Астролозите казват, че човек, след като излязъл от Слънцето, живял на Сатурн. Сегашният човек живял на Сатурн, след туй живял на месечината и сега слязъл на земята. Туй са астрологически научни вярвания. (Казват, че Слънцето е източник на светлина, как са се родили тогава планетите?) – Излезли са, родени са. Едно дете се ражда от майката, но майката ли го зачева, откъде иде зародишът, откъде го взима майката? Сега казват: Майка му го роди. Ако вземете еврейската библия, там ще видите, че мъжете раждат. Казва: Авраам роди, този роди, онзи роди, по мъжка линия върви раждането. В Евангелието вече раждането върви по женска линия. Казва се, че Мария родила сина си. В Библията се казва, че Авраам родил – по мъжка линия върви раждането. Това са догматически въпроси. В науката има догматически въпроси, те са неразрешените въпроси. Догматическите въпроси са два вида: мъжки догматически въпроси и женски догматически въпроси. Кои са женски въпроси и кои са мъжки въпроси? – Те се различават по закона на движението. Мъжкият принцип е закон на праволинейното движение, женският принцип е закон на криволинейното движение. Следователно, за да станеш жена, движението трябва да бъде криволинейно; за да станеш мъж, движението трябва да стане праволинейно. Щом станеш праволинеен, ти си мъж. Но това не е никакво обяснение. В същност какво нещо е мъж и какво нещо е жена, това остава една дълбока загадка. Дълбоките причини за раздвояването не са обяснени. В окултната наука има много теории. Но да познаваш теоретически въпросите е едно, а да познаваш работите всъщност, е друго. За пример да обясниш теоретически какво нещо е хлябът. Колкото и да обяснявам, че е вкусен, без да си го вкусил, е едно, а като го вкусиш, имаш съвсем други вътрешни усещания. Вие може много пъти да говорите за това.
Аз сега казвам: Идва близо любовта. Какво е това любов? За колко вида любов се говори в книгата „Трите основи на живота“? На колко категории се разделя? – Четири категории. Четири категории любов, които съответствуват на четирите годишни времена. Първата, най-висока любов е любовта към Бога. Втората любов е любовта към ближния. Третата любов е любовта към себе си и четвъртата любов – към света, към всичко. Но любовта по какво се отличава? Какво е най-простото понятие за любовта? Не онова специфично определение, което хората дават, а най-простото понятие, туй, което ние чувствуваме за любовта. Всякога, ако изследвате човека, който има най-малкото проявление на любовта, ще видите, че има една микроскопическа промяна в топлината. Любовта е винаги носителка на топлината. Любовта във физическия свят се отличава по топлината. Тази топлина може да бъде явна, може да бъде скрита. Вземете рибите. Нали са студенокръвни, но у рибите топлината е скрита, у млекопитаещите е на повърхността, отвън. Когато някой път топлината Се скрива вътре, вие значи придобивате качеството на рибите. Ражда се едно неестествено положение. Щом човек се простуди, топлината е вътре. И затуй лекарите имат един метод да извадят топлината отвън. Старите баби ще вземат този човек, ще го разтрият, за да може скритата топлина да излезе на повърхността. Щом се изкара скритата топлина на повърхността на тялото, възстановява се онова естествено положение. При страха топлината се скрива вътре. Щом ръцете ви изстиват, то е признак, че у вас чувството страх се увеличава. Когато хората са страхливи, подкосяват им се краката. Щом имаш вяра, тя е възстановяване на топлината – да излезе навън. Щом имаш вяра, топлината излиза навън. Тогава капилярните съдове функционират правилно, дишането е правилно, мисленето е правилно, човек е здрав. Следователно, вие не може да бъдете здрав, ако нямате вяра. Вярата ще извади топлината навън. Това е здравословно състояние. Някой път сте неразположени, вярата ви е слаба. Възстановете закона на вярата! Докато възстановите вашето естествено положение на топлината, вашата вяра е слаба. Сега мнозина питат защо да е така. Мога да ви дам обяснение. Вие ме питате защо да е така, казвате: „Аз не съм съгласен.“ И аз да не съм съгласен, какво от това. Не е въпрос дали ти си съгласен или не, въпросът е туй вярно ли е или не е вярно. Дали ти си съгласен или не, то е личен въпрос. Важно е това, за което се говори, факт ли е в природата, съществува ли или го няма. Ти си недоволен и казваш: „Аз съм недоволен от моя живот.“ – Защо си недоволен? Понеже животът не е такъв, какъвто ти си го представяш. Дайте сега програма какъв трябва да бъде животът.
Някой казва, че иска да го обичат хората. Знаеш ли какво нещо е обичта? Да ви дам един пример. Крушата казва: „Аз искам да ме обичат хората.“ Ако хората обичат крушата, какво ще стане с нея? Всички ще се качат на нея, ще оберат плодовете и, щом оберат плодовете, няма кой да се качва. Казва: „Искам да ме обичат.“ – Ще родиш. Щом родиш, ще те обичат. Някоя птица ще кацне, някоя катеричка, някой човек се качил, някое дете ще дойде, ще се качи, ще ви обича. Добре, но ако се качи един слон, какво ще стане с крушата. Като се качи някоя катеричка, както и да е, качи се един човек, но като се качи един слон горе, какво ще стане с тебе? Ще се счупи някой клон. Аз мога да ви наведа ред примери, от които се образуват неестествени желания от неразбиране. Понеже, ако ти привлечеш един слон да се качи на тебе, този слон, без да иска ще строши някой клон, ти ще страдаш. Защо човек иска да бъде обичан? Дайте си отчет! Има едно естествено състояние – човек трябва да бъде обичан. Ти искаш да те обичат, за да ти дадат нещо.
Законът е, че ти искаш да продължиш своя живот и следствие на това трябва да има обич. В обичта животът се продължава. Не само тъй просто искате да бъдете обичани. Болният от кого иска да бъде обичан? – Болният желае всякога здрави да го обичат, а не болни. Но ние се отдалечаваме от въпроса. И във вас има ред противоречия. Вие искате туй противоречие тъй, по закона на късмета да стане нещо, че да се измени вашето положение. Периодически иде този закон на недоволството, той иде на къси интервали. Представете си, че имате отношение към една полярна година, очаквате едно ваше щастие да дойде. Сега според тази полярна година кога ще дойде щастието на земята? (В 25 хиляди години и нещо.) Астрологически кои са най-хубавите аспекти, кога ще започнат? В кой знак на полярната година сме сега? (Водолей.) Колко години трае? (2100 години.) След него кой ще дойде? (Козирог.)
Но да се върнем на предмета. Това са философски разсъждения, астрологически разсъждения, които имат съвсем други закони. Трябва да се тълкуват, изводите са други. За пример какво отношение може да имат рибите. Казва някой: „Аз се намирам във водолей или в риби.“ Един човек, който е в „риби“, е малко студен. Роденият в риби има малко рибешки характер. Тия хора, които са родени в риби, топли ли са? Астрологически как ги наричат? (Имат характера на водата, в тях топлината не се намира в едно естествено положение от наше гледище, от гледище на сухоземните.)
Но казвате: „Всеки един човек търси любовта, понеже оттам произтича животът, а животът е една необходимост за човешкото съзнание. За пример хлябът е една необходимост за продължение на живота. Защо трябва да ядеш? Понеже усещаш, че, като ядеш, ще се продължи животът ти; ако не ядеш, ще се съкрати. Животът е необходимост за човешкото съзнание. Съзнанието е необходимо за човешката мисъл. Свързани са така. Има същества, които се хранят с много груба храна, пък има същества, които се хранят с много по-деликатна храна, по-лесно се доставя. В по-малко количество доставят тази храна. Сегашната храна не може да я доставят.
Сега коя е оная мисъл, която ви спъва? Някой път вие имате едно неразположение, неразположен сте. На какво се дължи туй неразположение? Вие сте недоволен от себе си. От какво именно, от кого сте недоволен? И как човек може да бъде недоволен? Какво нещо е човек сам по себе си? Какво нещо е човек сега? Може ли човек да бъде недоволен от себе си? Може ли един ангел, който е съвършен, да бъде недоволен от себе си? Човек може да бъде недоволен от една своя постъпка. Значи друго същество е. От себе си може да бъдеш недоволен за едно свое неразбиране. Недоволен си от своето детинство, недоволен си от своята зряла възраст, понеже в детинството не си имал ония условия, които си очаквал. Като разглеждате детинството от гледището на своята зряла възраст, вие сте недоволни. В зрялата възраст имаш всичко онова, което желаеш, доволен си. По какво се отличава доволният? – Всичко, каквото пожелае в дадения случай, каквото помисли, да стане. Искаш да бъдеш красив, красив си. Искаш да бъдеш силен, силен си. Искаш да бъдеш богат, богат си. Искаш да имаш една отлична памет, да бъдеш музикант, поет, доволен си, дето минеш, каквото пожелаеш, имаш. Ти имаш в съзнанието си една голяма самоувереност. На какво се дължи самоувереността? Значи туй доволство подразбира, че любовта донася всичко онова, което той желае. Апостол Павел казва, че на онези, които любят Бога, Бог е приготвил да им даде това, което око не е видяло и ухо не е чувало. Идеални блага, а не материални блага са, които Бог е приготвил.
Всеки един от вас иска да бъде обичан. Но от кого? – От онзи, който може да внесе туй, което той иска. Това са общи заключения. Да допуснем, че във вас паметта е слаба. При сегашния закон на разбирането на любовта, тъй както хората разбират тази любов, те се спъват. Ако влезе закона на любовта в него, той става разсеян; и майката, и бащата, и децата стават разсеяни.
Такива деца започват да боледуват, започват да страдат. Майката започва да мисли нещо за децата, разсеяни стават. Щом се яви тази разсеяност, всички имат едно безпокойство и всички мязат на майка си. Вие но някой път се безпокоите дали ще сполучите или няма да сполучите, дали ще може да прогресирате или няма да прогресирате, дали ще бъдете богати или няма да бъдете богати, дали ще бъдете учени или няма да бъдете. Такива противоречия има. Религиозните хора се колебаят дали ще влязат в небето, дали ще ги приеме Христос или няма да ги приеме, дали Бог ги обича или не ги обича. В обществото се колебаете, има във вас една вътрешна неувереност. Мязате на майката и следствие на това се явява разсеяността. Какво трябва да прави човек при тия условия? – Трябва да бъде самоуверен. Тогава от какво произтича самоувереността? – Самоувереността произтича от две подбудителни причини. Самоувереността произтича от закона за движението на Земята около своето Слънце и от закона за движението на Земята около своята ос. Ти не може да имаш самоувереност, ако не се движиш около Слънцето; ти не може да имаш самоувереност, ако не се движиш около своята ос. Самоувереността показва две правилни движения: едно движение неизменно около Слънцето и друго движение около оста. Сега мога да ви кажа, няма какво да ви доказвам: всички неща, които се доказват, са лъжливи. Онези неща, които съществуват, няма какво да се доказват. Как ще ви доказвам логически какъв е този хляб. Този въпрос го разрешавам много лесно. Казвате: „Докажи!“ Няма какво да доказвам, вземете и яжте. Няма да се минат пет, десет минути и ще се уверите. Най-първо той ще бъде пресен, после ще ви даде онази сила, от която се нуждаете. За петдесет минути сте в състояние да разрешите въпроса, дали хлябът, който ви се дава, е добър или не.
Научна формула ще употребите да доказвате на какво е равно А+В? То е равно на С. На какво е равно А? (А е равно на С минус В.) Ами С на какво е равно? Ако турите една аритметическа формула, как ще докажете, че А+В = С? 1 + 2 = 3. Следователно С е равно на 3, В е равно на 2, А е равно на 1. Може А да е равно на 2, В да е равно на 1, С пак ще бъде равно на 3. В този закон, щом кажеш, че А е равно на 1, качествата на 1 се отличават от качествата на 2. Следователно С и 3 по какво са подобни. Трите, взето по закона на химията – имате една единица и две единици съединени. Имате два елемента и един елемент, които съединени образуват едно съединение. По какво се отличава 2 от 1? Казвате: „Две единици, събрани на едно място.“ Двама мъже, като се съберат на едно място, какво ще образуват? Един мъж и още един пак правят двама мъже. По какво се отличават двамата мъже от единия мъж? В природата двама мъже не може да съществуват. То е немислимо. В природата съществува една голяма единица и, тази единица като се дели, се получават други единици. Във всяко едно деление има по една част, която представлява единица. Да кажем, имате една дроб. Разделете я на десет части. Всяка част е една дробна единица. Тази част разделете още на по-малки части и пак имате друга дробна единица. Пак имате единица, но във всяко деление получената единица не мяза на първата единица. Първата единица е по-голяма по количество и по тежест – става промяна при всяко деление на едно вътрешно свойство.
Но да дойдем до друго положение: някой не харесва, че е жена. Че в живота ти може да бъдеш и жена, и мъж. На ден може по десет пъти да се променяш. Като искаш да бъдеш мъж, може да се промениш. Искаш да бъдеш жена, пак може да се промениш. Щом искаш да те обичат, ти си жена. Щом искаш да обичаш, ти си мъж, нищо повече. Ако мъжът иска да го обичат, той е жена; ако жената иска да я обичат, тя е жена. Ако жената иска да обича, тя става мъж. И обратното. Някой казва: „Аз не съм доволен от положението си.“ Какво искаш? Ти, ако желаеш да те обичат, на жена ще се обърнеш, жена ще станеш. То е неразбиране. Питам: Всеки, който се движи около Слънцето, мъж ли е или жена? – Жена е. Значи, Земята, която се движи около Слънцето, жена е. И като се движи около себе си, пак е жена. Кой я кара да се движи около своята ос? Кой е първият импулс, който кара хората да се движат около своята ос? От вас зависи какви да бъдете. Вие никога не се възмущавате от формата, която имате, понеже законът е такъв. В закона на движението всякога и навсякъде ти ще бъдеш мъж и жена. Щом стъпиш на десния крак, ти си мъж, на левия крак си жена. Щом левият крак стъпи, левият крак става мъж, десният жена. Мъж-жена, мъж-жена – имате движение. Казвам: Като жена ти си почиваш, като мъж – даваш, като жена възприемаш. Следователно има правилна обмяна в природата, ти си човекът на изменението. Ако ти можеш да ставаш мъж и жена, ти си в нормално състояние. Ако не можеш да ставаш мъж и жена, ти си в едно ненормално състояние. В човека мъжът и жената, това са два полюса: единият полюс е горе, другият полюс е долу. На земята къде е мъжът? – На северния полюс. А жената? – На южния полюс. Де е човекът? – На екватора. Това са формули. Ако вие разсъждавате, веднага ще блесне известна светлина.
Вие питате: „Как ще се оправи моето положение?“ – Някой път твоето положение зависи от това, че ти не си мъж, затова не се оправят работите. Някой път работите не се оправят, защото не си жена. Не може да учиш, защото не си мъж. Някой път не може да учиш, защото не си жена. Добре. Всякога професорът, който преподава в едно училище, какъв е? Когато професорът преподава, той е мъж. Когато каже: „Я стани ти да разправяш!“, професорът става жена, пък ти ставаш мъж. Когато държиш изпит, какъв ставаш? – Мъж.
Сега аз свеждам нашите отношения към природата, не към хората. Какви трябва да бъдат отношенията ни към природата в дадения случай. Когато ти си в положението на жена, искаш да разбереш закона на любовта; трябва да станеш жена, да възприемеш това състояние. Тогава природата, като ти говори като професор, ти седиш, слушаш, възприемаш. Ти като мъж никога няма да разбереш природата. Ако слушаш природата като мъж, когато тя ти говори, ти нищо няма да разбереш, ти ще бъдеш тъпак. Казва: „Не разбирам.“ Щом не разбираш, ти имаш неестествена форма. Ти се чувствуваш някой път унижен. Женска форма ли е била или мъжка, кажи ми! Когато жената се унижава, кой се е унижил в нея? – Когато жената се унижава, в нея се е унижил мъжът, мъжът възприема. Тя е жена по форма, но има мъжки схващания, тя се унижава. Когато мъжът се унижава, кой се унижава в него? – Жената се унижава в него. Или другояче казано, унижава се той. Може да се е унижила в тебе любовта ти или може да се е унижила в тебе мъдростта. Ти може да се унижиш по чувство или може да се унижиш по знание. Така ги свеждам аз – любовта и мъдростта са се унижили. Имаш унижение, трябва да го определите от какъв характер е то – от закона на любовта или от закона на мъдростта. Следователно, ако искате да излезете от това положение на унижение, трябва да намерите закона, да излезете по един естествен път. Какво ви трябва тогава? Унижил се той, понеже обикнал някого и той не отговаря на неговите чувства. Той се унижил от тази работа. Какво трябва да направи тогава?
Тогава идваме до закона на любовта или до закона на лъжата. От какво естество е лъжата – женско чувство ли е или мъжко чувство? Кой греши в света. Аз ще ви дам един пример. Всякога погрешките произтичат от един факт: щом едно и също удоволствие се повтаря два пъти, ти вече имаш една погрешка. Щом едно и също нещо желаеш да го имаш последователно, то е погрешка вече. Един малък пример ще дам. От него могат да се правят други аналогии, които са относително верни. Да допуснем, че ти си ял добре, един отличен обяд си имал. След туй друг приятел ти прати друг обяд – печена кокошка. Втори път като ядеш, ти ще си създадеш една неприятност. Усещаш тежко ти е, тежест усещаш. Не трябваше да ядеш. Трябваше да се откажеш от второто ядене. Всичките хора правят погрешка, понеже ядат два пъти. Когато ядете два пъти, какво чувство се ражда? – Лакомия. Лакомията значи, че ти искаш да имаш едновременно две блага. Едновременно две блага ти не може да имаш. Ти може да имаш само едно благо. Следното благо ще дойде след 24 часа, след няколко дни то ще дойде. Следователно не повтаряй нещата! Не искай нещата да се повтарят. В даден случай, бъди доволен от това, което имаш, бъди доволен от него! Като закон считай това: да бъдеш доволен от онова, което имаш. Каквото и да бъде твоето състояние, каквото и да си ял, бъди доволен от онова, което си ял. Следния път пак ще ядеш, след 4-5 часа пак ще ядеш. Втория път яденето ти ще бъде като първия, тогава ще има съответствие на закона.
Затуй аз казвам: Двама души едновременно не могат да те обичат. Писанието казва: „Не обичайте света!“ Ти не може да обичаш Бога и света едновременно. Ще направиш престъпление. Щом обичаш Бога, не обичай света! Щом обичаш света, не може да обичаш Бога. Щом обичаш света, ще си създадеш едно нещастие. Не че е лошо да ядеш, ще опиташ. Щом обичаш Бога, не обичаш света. Какво ще ти придаде светът, ако имаш любовта на Бога, кажете ми! – Нищо. Ако ти си ял най-хубавото ядене, какво ще ти допринесе второто ядене? – То нищо няма да ви допринесе, то ще отнеме от онова, което имате.
Сега колко работи научихте? Вече не сте същите хора. Сега имате повече обяснения на някои противоречия. Сега във вашия ум изпъква въпросът, дали тия неща са верни или не. Аз ще направя друго възражение. Тия неща, които вие знаете, верни ли са? Туй е морал, който е основан на наука. Туй, което ви говоря, е наука.
Аз често си служа с тази наука. Другото е предположение, а предположението не помага. Туй, което аз зная, лесно се случва. Може много лесно да сменя едно състояние. Една тъга, една скръб може много лесно да я сменя. Натоварен съм с неестествено състояние, ял съм два пъти. Какво трябва да направя? Щом като ядеш два пъти, трябва да се освободиш от яденето. Щом ядеш две яденета, трябва да повърнеш. Искаш да се освободиш от нещата; щом не ги повърнеш, ще те разтриват.
От какво произтичат големите нещастия в света? Всеки иска да спечели пари, да стане богат, да работи два пъти повече, отколкото трябва. Тогава заболи те кръстът, изкилил си се, скъса се нещо. Не работи толкоз много, работи три часа! Три часа работи, не работи шест часа, нищо повече! Три часа работа, три часа почивка. Че как ще стане? Малко ли е три часа работа? Три часа физически труд, три часа умствен труд, три часа духовен – да се молиш. В три часа каква работа може да свърши светлината! Че ако рече човек да извърви този път, който светлината изминава за три часа, колко хиляди години ще трябват на човека? Тъй щото ония закони, с които природата си служи, са мощни. Ако ние ги употребим, ще свършим това, което по човешки е невъзможно. Затуй ви казвам: Ако вие имате човешки разбирания, по човешки искате да оправите живота, да достигнете нещата, това е дълга работа. Когато казваме, че всичко е възможно, разбираме не човешкия закон. В три часа светлината достига до крайния предел на слънчевата система, а по човешки хиляди години се изискват. Когато някои работи днес са непостижими, то е по човешки. Постижимите работи стават по Божествено. По Божествено нещата може да станат моментално. Затова непостижимо е човешкото, постижимо е Божественото.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
33 лекция от Учителя, държана на 5 юли 1935 г., София, Изгрев.